–
Душата – китара без струни,
Сърцето – вокал.
Диригент – животът, размахва
своята палка с много печал.
Оркестърът свири,
ноти животът му дал.
Оркестър без име с думи на куп,
стреля по мен, сякаш съм труп.
Вероятно така ми се пада,
да слушам оркестър без име.
Внезапно се сепнах, забива сърцето,
изгарям в спомена на дните.
Оркестър без име – животът ми дал.
Но още съм жива и дишам.
Часовникът стенен отмеря ми дните.
Календарът на стената брои, ли брои.
Оркестърът млъква, чака моя знак.
Отивам за новите струни,
давам рестарт на сърцето си пак.
Нотите сменям с други.
Оркестърът получи своето име,
нарекох го“ Моя надежда“
тогава засвири китара със струни,
сърцето вокал тихо запя.
© С. П. Всички права запазени