1 ago 2021, 23:54  

Още ден... след ден... 

  Poesía » Del paisaje, Civil
580 7 11
Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен,
за капчица дъжд земята се моли,
уморени клоните от жажда заспиват,
цветята увехнали се гушат в тревата.
Само градът неуморно тупти и живее,
присветкват прозорци - сякаш звезди
в домовете са влезли, и с нова надежда
новият ден да разсъмне, и птиците ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??