Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен,
за капчица дъжд земята се моли,
уморени клоните от жажда заспиват,
цветята увехнали се гушат в тревата.
Само градът неуморно тупти и живее,
присветкват прозорци - сякаш звезди
в домовете са влезли, и с нова надежда
новият ден да разсъмне, и птиците ...