Пътника забрави за своя път,
реката излезе от коритото си свято...
Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.
Очите не виждаха, въпреки че гледаха...
Истината беше заровена дълбоко...
дълбоко в спомена,
а той - отровен от очакаване.
Стариците ги нямаше по улиците.
Децата пораснаха за секунди...
Хората? Хората не говореха.
Хората ги нямаше...
Сега е ерата на вълците. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse