Под удара на побеляващата нощ се скита нейде нечие момиче. Косите й се сплитат в пълнолуние. Молитвите, отправени към небесата, са стон на недовършена луна. Очите ми все още плачат. Косите безумни пилея във дните си. Недописани стихове още срича душата ми бледа! Значи още съм жива! Все още копнея!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чудесен стих, Полина.
С обич.