24.09.2007 г., 9:07 ч.

Още съм жива 

  Поезия
522 0 1
Под удара на побеляващата нощ
се скита нейде нечие момиче.
Косите й се сплитат в пълнолуние.
Молитвите, отправени към небесата,
са стон на недовършена луна.
Очите ми все още плачат.
Косите безумни пилея във дните си.
Недописани стихове още срича
душата ми бледа!
Значи още съм жива!
Все още копнея!

© Полина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??