Patrizzia (Надежда Ангелова)
2291 18256
11 oct 2022, 14:49  

Оскубах триста гъски за пера 

  Poesía
385 2 5

Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов,
отлеждаме,  тежкó ни и горко ни,
добър е самарянинът, готов,
да ковне кръст, но нямал бил пирони.
Тефтерите отдавна ги затри,
алцхаймер ли, деменция ли беше,
а попът бърка три пъти по три,
кръщавайки ме. Затова съм грешен.
Оскубах триста гъски за пера,
и облак не оставих неизписан,
дано поне пред гроба разбера,
човек ли съм и хората какви са?
А разбера ли – пращам ти хабер,
да знаеш – попроскубан е и плаши,
той – ангелът ми, като врана чер,
че всички откачени сме си наши...
За мене свещи бели не пали,
от жълтите люти ми на очите,
поет ли си и мъртъв те боли,
хаирът ти – реве, боде и рита...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Прати́ хабер, не хваща ги хаир
ИнаКалина ИнаКалина
Poesía » Filosófica
В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
  525  6  9 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??