Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов,
отлеждаме, тежкó ни и горко ни,
добър е самарянинът, готов,
да ковне кръст, но нямал бил пирони.
Тефтерите отдавна ги затри,
алцхаймер ли, деменция ли беше,
а попът бърка три пъти по три,
кръщавайки ме. Затова съм грешен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация