От Аспарух до днес,
годините броиме!
Годините,
огнищата,
света!
В Историята той остави
нашто име,
и най-великата
от нас
следа!
Със него почва
нашето летоброене,
Надеждата ни
да сме на света!
И ако някой
днеска ме попита мене,
най-първо него
аз ще почета!
Той сътвори за нас
най златната държава
и пътя ни,
по който да вървим,
че ние сме народ,
от който нещо става,
и българите
можем да творим!
Това е първия,
основния, твореца!
Той Истината
в Рожбата съзря!
За мене той е вождът смел,
но и мъдреца,
най българин
от всички остана...
С могъщата Византия
кръстоса меча...
На силата му
тя се покори!
Той новата страна
България нарече,
и пътя и
към бъдното откри!
Затуй към него аз
поклона си отправям!
Не виждам кой
от него по тежи!
Макар понякога
и аз да го забравям,
но все го моля -
туй да ми прости!
02.11.2013 г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados