Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 153
6 jul 2014, 9:52

Останах... 

  Poesía » Otra
735 0 2


Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
 Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.

 Останах черна, като мъка,
в пресъхнали очи като сълза.
 Останах тиха, скрита, тъжна,
 невярваща, че идва сутринта.

Останах галеща за нощното спокойствие,
стъписана от чутовната му тишина.
Останах и ще бъда вечно безпокойствие,
 за всеки, неразбрал моята душа.

05.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,миличка
  • Всеки има такива мигове, Галина.
    Както е казала Станка Пенчева,

    Само "гордостта ще ти изправя главата
    като железен гръбнак".

    Бъди горда!
Propuestas
: ??:??