Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.
Останах черна, като мъка,
в пресъхнали очи като сълза.
Останах тиха, скрита, тъжна,
невярваща, че идва сутринта.
Останах галеща за нощното спокойствие,
стъписана от чутовната му тишина.
Останах и ще бъда вечно безпокойствие,
за всеки, неразбрал моята душа. ...