17 may 2020, 12:39

Останал си 

  Poesía » De amor
549 4 6
Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава
от изток, позлатена от лъчите,
все още спиш погълнат от съня си
с усмивка кадифена, неприкрита.
И само тихи стъпки се прокрадват
довели аромат на перуника,
сънят си тръгва и отново жажда
потръпва, непокорно се усилва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??