Останал си

17.05.2020 г., 12:39 ч.

Поезия » Любовна

491 4 6

Останал си, прегърнал си звездата,

която бледо заминава със нощта си,

по устните ти вижда се печата,

оставен от жена и от греха ѝ.

Прехласнатата утрин се задава

от изток, позлатена от лъчите,

все още спиш погълнат от съня си

с усмивка кадифена, неприкрита.

И само тихи стъпки се прокрадват

довели аромат на перуника,

сънят си тръгва и отново жажда

потръпва, непокорно се усилва.

За две ръце по-меки от коприна

и поглед неприличен на блудница.

И вълчи глад, и обич сляпа...

Дошъл си тук след воя на вълчица.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.