6 ene 2008, 10:11

Остани 

  Poesía » De amor
631 0 11

В нощ без луна, видях очи.

В облак от мечти усетих ръце.

Не се усмихнах дори, защото знаех, че ще боли.

Една сълза се спря за миг

И аз разбрах колко ще ме нарани.

Заслепена тръгнах

и с пътека от звезди се слях.

В светлина с портегнати ръце ме улови.

Прегърнахме се и не за миг.

Завинаги, ми каза ти.

Твоя, виновно аз прошепнах,

ОСТАНИ!

 Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??