6.01.2008 г., 10:11 ч.
Остани
В нощ без луна, видях очи.
В облак от мечти усетих ръце.
Не се усмихнах дори, защото знаех, че ще боли.
Една сълза се спря за миг
И аз разбрах колко ще ме нарани.
Заслепена тръгнах
и с пътека от звезди се слях.
В светлина с портегнати ръце ме улови.
Прегърнахме се и не за миг.
Завинаги, ми каза ти.
Твоя, виновно аз прошепнах,
ОСТАНИ!
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
В любовта е като на война - всички средства са позволени.
Бъди щастлива !
Поздрав ! -
Благодаря на всички за вниманието!Виновността е вплетена със специално значение,което касае музата на това писание!
-
НЕ СИ ВИНОВНА,ЧУДЕСНА СИ!!!!!!!!ПОЗДРАВИ ОТ СЪРЦЕ.....
-
Красиво е ...невероятно силно...
-
Прекрасно е! =))
-
Истинско!
Поздрави! -
Защо виновно?
-
Не е вина да обичаш...
-
Прекрасно е , мила Таня...
Вълнуващ красив стих.
с обич за теб. -
Браво, Таня!!!Поздравявам те!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Истинската любов е винаги звездна!
Да обичаш е дар божи!
Бъди горда, ТАНЯ!
СЛАВИ