Остаряваме бавно.
Ден след ден. Много дни.
Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.
Млади са, луди си са наште души.
Очите ни светят, телата трептят!
Сякаш играчка е трудния път!
Но, очите помътняват!
Телата ни натежават.
Лицата ни се набраздяват.
А, душите все още светят!
Радват се на чудото живот!
И, когато краката по пътя се спъват, ...