goblenka (Маргарита Ангелова)
446 8752
9.02.2020 г., 0:20 ч.

Остаряване 

  Поезия
797 1 4

Остаряваме бавно.

Ден след ден. Много дни.

Някак си неусетно. Сякаш не ни личи.

Млади са, луди си са наште души.

Очите ни светят, телата трептят!

Сякаш играчка е трудния път!

Но, очите помътняват!

Телата ни натежават.

Лицата ни се набраздяват.

А, душите все още светят!

Радват се на чудото живот!

И, когато краката по пътя се спъват,

когато се сгърбим и по миналото затъжим,

пак душите са светли и искат пътя да си продължим.

Пак искат да се радваме и да се веселим,

без значение, че лицето е цяло в бразди.

Та, ние остаряваме, а душите ни не.

Кой може туй чудо да разбере?

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идея нямаш над какви неща се замислям! Любопитството ми към живота, към процесите е неизчерпаемо!
  • Благодаря ти, мила! Отдавна наблюдавам процеса. И... почти никога човек не осъзнава, че остарява. Може би, дори вярвам, душата не остарява! Безсмъртна е!
  • Тъй ще да е. Благодаря ти. Благидаря и на теб, Младене! Страхотен стимул си ми!
  • Запомни: ние не остаряваме; развиваме се! - каза Снупи.
Предложения
: ??:??