Знаеш ли, познавам един призрак,
обитава порутена къща, сред рядка гора.
Разхожда се сам сред прашни декори,
във дъжд и във слънце, във мрак и мъгла.
Той рядко говори, почти не се смее,
поглед помръкнал в пустотата забил.
Навярно е тъжен, почти чувам как плаче,
в очите му неми светът е унил.
Следи не оставя след своите стъпки,
абсолютно невидим, обвит в тишина.
Ще го намериш притихнал във ъгъла,
в най-гъстата сянка, потънал в тъга. ...