1 dic 2016, 15:08

Оставяме те, майко... 

  Poesía » Civil
727 2 8
Оставяме те, майко, всяка есен.
И мен ме вяха чужди ветрове...
Ти плачеше в душата! Като песен...
Такава... Дето все назад зове.
Българийо! Едничка под небето!
Ти, земно кътче - от неземен Рай...
Ти, мъко черна... Пареща в сърцето
на всеки българин – навън ратай...
Виж! - Те се връщат, майко! Всяка пролет...
И коленичат мълком във пръстта.
А аз съм тук, Родино! И се моля
за твоите изстрадали чеда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??