Оставяме те, майко, всяка есен.
И мен ме вяха чужди ветрове...
Ти плачеше в душата! Като песен...
Такава... Дето все назад зове.
Българийо! Едничка под небето!
Ти, земно кътче - от неземен Рай...
Ти, мъко черна... Пареща в сърцето
на всеки българин – навън ратай...
Виж! - Те се връщат, майко! Всяка пролет...
И коленичат мълком във пръстта.
А аз съм тук, Родино! И се моля
за твоите изстрадали чеда. ...