На мен ли сън ми се видя,
в гората в бяло беше и смехът ти там ехтеше,
но теб загубих там и в миг разбрах,
че ти за мене си била
единствената ми любов на света.
Защо така се случи, кога ли ще те видя пак,
под луната да се смееш и с очи блестящи да ме гледаш,
защо това е само сън, а не реалност тъй красива,
но на мен какво ми остава всяка нощ да си пред мен.