Осъзнаване

23 sept 2011, 12:27

Poesía » Otra

539 1 2

Днеска моят син се върна,

с много обич ме прегърна,

падна той на колене,

целуна двете ми ръце.

Години много преминаха,

косите вече посивяха,

сърцето ми разбито той остави,

остави го във сълзи да се дави.

Във далечната чужбина

реши се бързо и замина,

остави своята Родина,

остави своята любима.

Съвети бащини забрави,

реши богатство да направи,

из чуждите, далечните земи

реши да търси той прехрана и пари.

Но далеч от бащината къща,

решил той вкъщи да се връща,

разбрал, че в чуждите земи

не се живее само със пари.

Любовта и щастието не намира

и най-накрая той разбира,

че трябва вкъщи да се върне,

любими хора да прегърне.

Мила майчице, прости,

своя син изгубен прегърни,

няма вече аз да те оставя

Родината си аз не ще забравя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sara-H (Сара)

2011-09-24T14:27:10+03:00

О, голяма грешка е да се върнеш, за да останеш, когато си се устроил другаде. Само, когато си нахален, некадърен, мързелив и крадлив, но с много пари или с "връзки" ще успееш в тази държава. Иначе, ще оцеляваш и ще бъдеш никой, ще ти се присмиват и ще ти сочат ъгъла с думите "Бъди благодарен и на това, което имаш!". Ще го осъзнае рано или по-късно, като поживее година-две...ежедневието ще го излекува и от идеали, и от носталгия.
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-09-23T20:53:12+03:00

Много истински стих!
Поздрави!