Днеска моят син се върна,
с много обич ме прегърна,
падна той на колене,
целуна двете ми ръце.
Години много преминаха,
косите вече посивяха,
сърцето ми разбито той остави,
остави го във сълзи да се дави.
Във далечната чужбина
реши се бързо и замина,
остави своята Родина,
остави своята любима.
Съвети бащини забрави,
реши богатство да направи,
из чуждите, далечните земи
реши да търси той прехрана и пари.
Но далеч от бащината къща,
решил той вкъщи да се връща,
разбрал, че в чуждите земи
не се живее само със пари.
Любовта и щастието не намира
и най-накрая той разбира,
че трябва вкъщи да се върне,
любими хора да прегърне.
Мила майчице, прости,
своя син изгубен прегърни,
няма вече аз да те оставя
Родината си аз не ще забравя.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени