Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог.
А църквата до пръсване е пълна,
сияе кротко в мъките Христос,
но вярата ни днес е под въпрос,
в сърца от камък как ли да покълнат
словата прости? Попът с поглед кос
към дискоса все гледа и не спира
да гъгне нещо. Май за упокой. ...