Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
27.11.2023 г., 11:21 ч.

Oт Авела и Каина 

  Поезия » Философска, Оди и поеми
272 7 8

Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог.

 

А църквата до пръсване е пълна,
сияе кротко в мъките Христос,
но вярата ни днес е под въпрос,
в сърца от камък как ли да покълнат
словата прости? Попът с поглед кос

 

към дискоса все гледа и не спира
да гъгне нещо. Май за упокой.
И уж там, в рая ни очаква Той,
за вярата днес никой не умира.
Ти, просяко, тук залудо не стой!

 

Че днес добри сме всички, но на книга,
от алчност и тщеславие роден,
Лукавият празнува всеки ден...
Душите – бол, а вярата не стига,
че роби сме на злато и на тлен.

 

И явно от Авела и Каина
така върви. Убива брата брат,
и все по-силно стигмите кървят...
Рождественското чудо ще подминат
неверниците, а сирак сакат,

 

когато всички тръгнат, ще запали
с трепереща ръчица тънка свещ.
Ще моли, Боже, прошка да дадеш.
Едничък Ти остана му. Едва ли
е молил някой с толкова копнеж.


Защото е душицата му гладна,

"Тръгни, мъниче! Водя те у нас." –
продума тихо просякът. Завчас
една сълза търкулна се и падна,
икона плаче... Днес е в Твойта власт

 

да счупиш, Боже, идолите грешни
и да пробудиш всички, дето спят,
звездата Витлеемска този свят
с душата чиста на дете да срещне,
да бъде с вяра и любов богат.



 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??