Vessymark (Весела Маркова)
130 270
25 oct 2017, 9:44

Отдалече 

  Poesía » Otra
1629 11 13

 

 

Татенце кажи ми че ни виждаш

Тук всичко е различно от преди

Откакто теб сред нас те няма 

Аз все те търся в чуждите очи

Пронизва ме дълбоко във сърцето

Погледът ти в непознато нечие лице

Случайни хора все на теб оприличавам

А те са други и далече са от теб

Четвърта зима наближава

А сякаш минали са векове

Откакто в януари ни остави

Замина без да кажеш накъде 

Аз винаги ще помня твойте думи

Когато за последно те видях

Събуди се с усмивка и през болката

Изрече "На тате кукличката" и заспа

От тези думи рукват ми сълзите

Внезапно без да мога да ги спра

Зарадван че ме виждаш пак до себе си

Отиде си преди да разбера...

И винаги когато студ настъпи

Оглеждам се с надежди нереални

Дали ще ме посрещнеш в есенната вечер

Тъй както правеше го със години

Да хванеш с топлите си две ръце

Моите премръзнали да сгрееш

Да ме предпазиш  - твоето дете 

Къде си тате?  Моля те кажи ми!

Отдвъд пределите човешки

Където съществува вечен мир

До теб навярно думите ми не достигат

И затова изпращам ти ги в стих

Надявам се един ден да се върнеш

Един ден пак да си до мен 

Ти знаеш как ми липсва твоята закрила

Липсваш ми до болка всеки ден

 

До теб където и да си 

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 😢 Не знаех какво значи "празно", не знаех какво значи "нищо", не знаех какво значи "няма". Когато материята вече не тупти. И колко коварно е човешкото съзнание, как само отритва болката, притъпява я, размива я, обезформя я!
    А животът бе ми пратил малък учител... детенце, което безпогрешно и интуитивно усеща истините в живота и "митовете за смъртта". /благодаря Ангел за споделените откровения, мога да разбера въздействието от стиха, и мен ме разплаква всеки път, и отново/
  • Мъчание.
    Сълза.
    Благоговение.
    Копнеж, да съм такъв Баща.

    Благодаря ти за ... изстраданото удоволствие, Весела!
  • Затрогващо!
  • Да, с времето виждаш, че просто си се самозаблуждавал, че е на по-хубаво място.
  • "Казват – лекувало времето.
    Времето не лекува.
    Мъката – като жилите –
    със възрастта се подува." - Емили Дикинсън

    Поклон пред паметта му!
  • Поклон, Весе.
    Съжалявам за загубата ти.
    Прегръщам те.
  • Раз бирам те. Много ни липсват и никога не ще забравим последния миг с тях. Поклон!
  • Спомените идват изневиделица, истина е, че съзнанието се обърква, кое е днес, кое е вчера, кое никога няма да е същото. Благодаря ви, за милото отношение.
  • !
  • Много въздействащо! А усещането - до болка познато!
  • Разплака ме...
  • Поклон,пред паметта му!
  • Поклон!...
Propuestas
: ??:??