От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите.
Изстрадали, подвили гръб…
Подгонени в мъглата от неволите
сами, за жалост, те вървят!
И както при "Оскарите"
по есенен килим постлан,
с бастунче дефилират старите,
по пътя техен, вече извървян. ...