28 ago 2010, 13:04

От нищо - нещо 

  Poesía » De amor
550 0 0


А моето „нищо” понякога скиташе,

предрешено беше във смях и любов…

За днеска и утре тъй рядко се питаше -

защо, щом откриваше в теб своя зов?

 

И същото „нищо” понякога светеше -

с очи по-безкрайни от звезден покров,

безмълвно, оплетено пламенно гледаше,

безименно шепнейки думи с любов…

 

Така те обичаше „нищото” каменно,

така те наричаше с думи от пламъци…

За щастие, преди време то беше измамено

и днес вече „нещото” обитава твоите замъци!


© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??