voda (Елица Ангелова)
582 14033
9 jun 2016, 18:27

Отблясъци 

  Poesía » De amor
1525 6 37

Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.

Загребвам пясък. Ронят се, блестят
стотици песъчинки, всяка  – спомен.
И всички те към теб бележат път –
реален уж, а вече невъзможен.

Нощта захвърля сънени звезди
в морето (като сребърни монети) –
над моите удавени мечти
с лъжовните отблясъци да светят.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдецно, образно и красиво!
  • Пропуснала съм това стихотворение, а то е прекрасно! В любими, Ели, поздрави!
  • Пресъздала си емоцията си по невероятен начин, жегна ме!
  • Още един прекрасен твой стих! Поздрави и от мен!
  • Много хубаво, Ели!
  • Много силен стих! Благодаря ти!
  • Как не съм те открила по-рано? Стиховете ти са невероятни.
  • Много си казала, Мария! Дано да е така...
    Сърдечно благодаря!
    Успешни дни и споделени радости!
  • Благодаря за душевната наслада, Водице! Чисто и светло е при теб, защото светиш със собствена поетична светлина!
  • Благодаря ви,приятели, за отделеното време и за добрите думи!
  • СЪВЪРШЕНСТВО!
  • Обожавам творчеството ти, Ели!! Често се връщам при теб и чета с удоволствие...
  • Антоан, ти отбелязваш точно тези неща, на които особено държа – идеята и логическата връзка межу куплетите.
    Благодаря ти.
  • Благодаря ви, Приятели!
    Гюлсер, ти вникваш дълбоко в смисъла на текстовете ми и откриваш красота, която аз самата не осъзнавам.
    Чувствам се задължена към теб и към всички, които са спрели тук да ми кажат добра дума.
    Бъдете здрави!
  • Светлината винаги догонва мрака, радостта отпъжда мъката. Да приемем всичко с благодарност! Фина чувствителност - крехка, кристално изчистена скръб - без обвинения! Това ми хареса най-много. Само възвишените души са способни на такова красиво изживяване на раздялата! Поздравления, Елица!
  • Нощта захвърля сънени звезди

    Хубаво е стихотворението ти, Водице!
  • Събери звездите
    възкреси мечтите
    в спомените-път реален
    вълните мъката си ще забравят.
    Романтика и красота.Поздрав!
  • Благодаря!
  • Чудесен стих!
  • Чудесен стих!Докоснат ме!Поздрави!!!☺
  • Благодаря ви!
  • Споделих с прочелите удоволствието от поезията.С пожелание за нови вдъхновения!
  • Чудесен стих! Поздрави, Елица!
  • Здравейте, Мимичета и Момчета!
    Като сте казали толкова хубави думи за мен, чудя се какво да публикувам сега, за да не ви разочаровам. Окуражавате ме, вдъхновявате ме...Благодаря ви!
    Бъдете здрави!
  • Привет, Ели! Споделям казаното от Руми!!!
  • С Кети Рашева! Бъди здрава, Ели!
  • Твоите стихове се четат с такава лекота, че в един момент осъзнаваш как си се озовал на финала, а ти се иска още....
    Поздрав и от мен, Ели!
  • Ти си от хората, Елица, чиито творби чета винаги с удоволствие.
    Поздрав!
  • Хубаво!
  • И в тъгата си прекрасна, Ели!
  • Хубав стих, Ели! Браво!
  • Море, лазурен залив и райски кът,
    където срещнах теб и Любовта.
    Посреща ме морето, за тебе пита,
    очите ми те търсят, сърцето те зове.
    ***
    Щом пред мен си и очите ти с поглед ме галят,
    сякаш лунна пътека пред мене блести,
    бие лудо сърцето и с дъха ти огньове в мен палят,
    засиява Небето и ръцете ми свирят нежна сюита.
    ***
    Изваян и образен стих, като красива рисунка,
    наситен с чувства и докосващ сърцето,
    с много обич, копнеж и навяващ тъга!
    Твоите стихове са като нежен повей и глътка жива вода!
    Поздрави, Ели!))))))
  • Много сте щедри всички. Благодаря ви, приятели!
    До нови срещи!
  • Много хубаво! Поздрав, Ели!
  • Прекрасен стих сред това сиво море от посредственост!
  • Усетих и приседна... Тъжно, красиво, изгубено...! Дано в кладенчето падне хубаво желание. Възхитителна поетеса си, наистина...
  • Без показни външни ефекти, твоят стил, Ели, е характерен с перфектното въплътяване на чувството в слово. И друг път съм имал повод да кажа, че в това писане си ненадмината. Аз лично се уча от теб на съвършенство. Надявам се и други.

    "Загребвам пясък. Ронят се, блестят
    стотици песъчинки, всяка – спомен.
    И всички те към теб бележат път –
    реален уж, а вече невъзможен."

    Феноменален куплет, създаващ неотразимо чувство на тъга и блестящ като скъпоценен камък върху пръстена, образуван от останалите два. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??