Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят
стотици песъчинки, всяка – спомен.
И всички те към теб бележат път –
реален уж, а вече невъзможен.
Нощта захвърля сънени звезди
в морето (като сребърни монети) –
над моите удавени мечти
с лъжовните отблясъци да светят.