Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов!
Тя във твойто страхливо сърце няма как да вирее!
Ще ме срещне съдбата със някой до лудост готов
за ръка да ме хване (без страх!) и да тръгне до мене.
Остани си така, с всички гордости и предразсъдъци...
Някой ден ще те стяга до болка душата, проклетнико!
С мойто име ще кръстиш ти всичките свои любовници...
Но далеч ще съм аз!
Чак през девет живота, в десетия.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados