На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива бистро като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонтът се изгърбва
под тежестта на онзи дълъг залез,
от който вечерта изглежда непоръбена
и някак нереално цветно-бяла,
когато тишината се надипля
като девича рокля в стара ракла,
от мене малка глътка ще отсипя
на дъното на нечие очакване...