2 mar 2018, 0:38
Отивам на реката, не да плача
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача,
а дъх да си поема на брега,
на който с теб оставахме до здрача,
заклели се пред бурната река.
Отивам на реката, не да плача,
сред сенки на дървета – в самота,
ще седна и ще слушам пак да грачат
в прощален хор и птици, и цветя.
Отивам на реката, не да плача,
отивам за да вляза и така,
отпуснал се, водата да ме влачи...
Ще те настигна ли във вечността?
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодарности, радвам се, че сте намерили нещо, което да ви заинтригува в моите стихове. Поздрави!
-
Не знам как стигнах до това стихотворение, но то ми допадна с различността си и ме накара да прочета и другите Ви. И те не ме разочароваха. Има много стаена горест и това придава сила на думите.
-
Благодарско за мненията и коменнтарите! Страхотни сте
-
Много хубаво! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
