2.03.2018 г., 0:38 ч.

Отивам на реката, не да плача 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга
829 1 4

Отивам на реката, не да плача,

аз искам да открия твоя лик

във бързеите чисти и да чакам,

за да дочуеш моя кански вик.

 

Отивам на реката, не да плача,

а дъх да си поема на брега,

на който с теб оставахме до здрача,

заклели се пред бурната река.

 

Отивам на реката, не да плача,

сред сенки на дървета – в самота,

ще седна и ще слушам пак да грачат

в прощален хор и птици, и цветя.

 

Отивам на реката, не да плача,

отивам за да вляза и така,

отпуснал се, водата да ме влачи...

Ще те настигна ли във вечността?

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е включено в:
  941 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарности, радвам се, че сте намерили нещо, което да ви заинтригува в моите стихове. Поздрави!
  • Не знам как стигнах до това стихотворение, но то ми допадна с различността си и ме накара да прочета и другите Ви. И те не ме разочароваха. Има много стаена горест и това придава сила на думите.
  • Благодарско за мненията и коменнтарите! Страхотни сте
  • Много хубаво! Поздрави!
Предложения
: ??:??