28 feb 2013, 14:01

Откровение 

  Poesía
772 1 3
Пътят е безкрайно кратък,
а ние, бързайки, се мъчим да го удължим.
Невиждайки, че получаваме надежда във остатък,
а горчивината, мислим си, ще подсладим.
Мирисът на дъжд ни покварява,
защото кара ни да дишаме с мечти.
Но ураганът на реалността си ни отвява,
докато съществуването в монотонност продължи.
Разпродажба на възможности изпуснати.
Грабещи ръце, купуващи си чужда орисия.
С души от смачкани тела откъснати ,
като увехнали цветя в саксия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??