Отлетяла любов

14 nov 2009, 12:45

Poesía » De amor

853 1 3

Отлетяла любов

Мила моя, ти дошла си,

но твърде късно е за мен.

Разхождам вече дъщеря си

и песнички и пея аз за сън.

Минаха години, през които

ти дори не спомни си за мен.

Но заклейми у мен дълбока мъка

по моите отминали мечти.

И винаги, когато срещах

жена със дълги къдрави коси,

аз търсех в нея приликата с тебе

и твоите усмихнати очи.

Решил бях тебе да открия

във друга слънчева жена.

Но дълго търсих и накрая

разбрах, химера е това.

Накрая срещнах аз една

тъй благородна и добра жена.

Създадохме си ний семейство

и малка сладка дъщеря.

Вече пепел е покрила любовта ми,

що някога изпитвах аз към теб.

Затуй те моля аз сега, върви си,

при друг търси си любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.