Сънувах сън, тъй странен и различен.

За моята объркана Душа.

Сън толкоз нереален, нетипичен.

За мъката и радостта.

Душата ми, опалена жарава.

Във було бе и в рокля от безкрай.

Видях я пред олтара да застава.

Да се венчае тя за своя Рай.

Мечтите бяха шаферки красиви.

Обляни в еликсир на младостта.

Летяха със крилата бялосиви.

И пръскаха с ухание цветя.

Озърташе се плаха и тревожна.

Не виждаше „избраника” си млад.

- Такава сватба днес е невъзможна!

Ромолеше отсреща водопад.

- Защо си се забързала, Душице?

Тъй млада още си, недей.

Не страдай, не унивай, гълъбице.

Върни се „долу” и… живей!

(Благодаря на Господ за този знак!)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.