4 nov 2006, 23:24

Отминавам всяка дума 

  Poesía
698 0 8

Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам,
нищо, нали все пак са само  думи,
ала когато самичка остана,
онемялата болка крещи.
Безгласно изрича надежди,
те превръщат се в малки звезди...
и изливат се ручеи чисти
път намерили в моите очи.
А нали ги затварях, за да не виждат.
И усмихвах се, за да не боли.
Как не искам, другите да разбират,
всяка рана, колко дълго кърви...
Затова отминавам, вече невиждаща,
оглушах от обиди... и по-добре.
Всяка звезда  на небето премигваща,
е надежда, за преболяло сърце...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, много!
  • Страшен и хубав стих, Жени, браво!
  • Понякога с думи се наранява по-силно. Силен стих, Джейни!!! Като самата теб!!! Поздрави!!!
  • Искаме да отминаваме обидните думи, за да не ни засягат, обаче не може...Защото никой не заслужава това...Не познавам безразличен човек, към обиди и хули...Много хубаво си го написала, пожелавам ти обич, която да лекува всички твои болки...
  • Много силно пишеш!Много въздействащо!Поздрав!
  • Силно е, Джей!!!Хенри
  • Колкото и да боли,не губи надеждата,Джейни!
    И остани си такава-Истинска!
    Прегръдка!
  • Думата е силно нещо, важно е да не робуваме за нея и на нея.Браво!
Propuestas
: ??:??