Отминавам всяка дума и хула. И очите си, вече затварям, да не гледам, как се изричат... ако можех и да не чувам. После тихо във себе си казвам, нищо, нали все пак са само думи, ала когато самичка остана, онемялата болка крещи. Безгласно изрича надежди, те превръщат се в малки звезди... и изливат се ручеи чисти път намерили в моите очи. А нали ги затварях, за да не виждат. И усмихвах се, за да не боли. Как не искам, другите да разбират, всяка рана, колко дълго кърви... Затова отминавам, вече невиждаща, оглушах от обиди... и по-добре. Всяка звезда на небето премигваща, е надежда, за преболяло сърце...
Искаме да отминаваме обидните думи, за да не ни засягат, обаче не може...Защото никой не заслужава това...Не познавам безразличен човек, към обиди и хули...Много хубаво си го написала, пожелавам ти обич, която да лекува всички твои болки...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.