Отново сам на празника…
Дойде поредният празник,
празник, на който хората са хванати за ръка
и бодро крачат с усмивка на лице,
а аз отново стоя, там сама,
в мрачния ъгъл,
с разкъсано на хиляди парчета сърце
и наранена до болка душа.
Питам се: “Какво сторих,
с какво, кого нараних,
за да бъда отново
нечута и неразбрана,
отново сама."
Толкова ли много искам,
искам и аз да прекарам един празник
и да бъда за миг истински щастлива,
да имам и аз спомен от този празник…
Но уви, явно такава ми е съдбата -
да бъда сама, отритната от всичко и всеки…
И на такива хора им викате “приятели”?!
Не, това не са “приятели”,
това са просто едни лицемери и използвачи,
мислещи само за себе си и за никой друг,
те да са добре, а теб да прецакат!
Лошо е да си сам и да нямаш приятели,
но по-лошо е да имаш хора,
които да ти се пишат за приятели,
а всъщност да не им пука за тебе!
N.B. В този ред на мисли ще добавя,
че по-добре да си сам и отритнат, от всичко и всеки,
отколкото за “приятели” да имаш до себе си
едни подлеци, лицемери и използвачи!!!
Автор: Калина Петкова
12.11.08
гр. Русе
© Кали Todos los derechos reservados
Тъжен стих, но си го писала от сърцето си,
за което те поздравявам! Търси приятелите и празнувай!