Отново сам на празника…

                       Дойде поредният празник,
                       празник, на който хората са хванати за ръка
                       и бодро крачат с усмивка на лице,
                       а аз отново стоя, там сама,
                       в мрачния ъгъл,
                       с разкъсано на хиляди парчета сърце
                       и наранена до болка душа.

                       Питам се: “Какво сторих,
                       с какво, кого нараних,
                       за да бъда отново
                       нечута и неразбрана,
                       отново сама."

                       Толкова ли много искам,
                       искам и аз да прекарам един празник
                       и да бъда за миг истински щастлива,
                       да имам и аз спомен от този празник…
                       Но уви, явно такава ми е съдбата -
                       да бъда сама, отритната от всичко и всеки…

                       И на такива хора им викате “приятели”?!
                       Не, това не са “приятели”,
                       това са просто едни лицемери и използвачи,
                       мислещи само за себе си и за никой друг,
                       те да са добре, а теб да прецакат!

                        Лошо е да си сам и да нямаш приятели,
                       но по-лошо е да имаш хора,
                       които да ти се пишат за приятели,
                       а всъщност да не им пука за тебе!

                       N.B.  В този ред на мисли ще добавя,
                       че по-добре да си сам и отритнат, от всичко и всеки,
                       отколкото за “приятели” да имаш до себе си
                       едни подлеци, лицемери и използвачи!!!

 Автор: Калина Петкова
12.11.08
   гр. Русе