В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич.
Оная чиста сила -
окъпана от безвремие.
И малко магия назаем...
Магия от незачетена
любов.
Погледни, малко по- нагоре
към южните етажи!
Там по средата – към Пчелина,
към Родопите
и Орел,
където всеки ден изстивам
и губя нещичко
от себе си -
без цел.
Време ти е да почиваш!
За подводните рифове
ти не мисли!
И не питай вятъра
за токчетата -
целитe в кръв
и за сърце разбито..
Бушуват в теб заключения,
порещи твоите клади.
Търсейки от ярост -
въображаемите
лисичи дири.
Нощният влак бе на моя праг
през Август -
отмина ме!
Грабливата птица все още
хищно ме оглежда.
Мислиш си, че сгреши
навреме днес,
заради изгарящата
непонятна страст!
Остави думите... В сърцето Ти, нека
да си остана АЗ набоден...
Набоден в кърви -
на оня Божи
храст.
18.12.2018
© Todos los derechos reservados