В бързината съм оставил

там на рафта

    ненужните вече за теб -

        незримите парченца от дух.

И топлинката от обич.

Оная чиста сила -

       окъпана от безвремие.

И малко магия назаем...

Магия от незачетена

любов.

Погледни, малко по- нагоре

към южните етажи!

Там по средата –  към Пчелина,

към Родопите

и Орел,

където всеки ден изстивам

и губя нещичко

от себе си -

без цел.

Време ти е да почиваш!

За подводните рифове

ти не мисли!

И не питай вятъра

за токчетата -

         целитe в кръв

                 и за сърце разбито..

Бушуват в теб заключения,

порещи твоите клади.

Търсейки от ярост -

въображаемите

лисичи дири.

Нощният влак бе на моя праг

през Август -

             отмина ме!

Грабливата птица все още

хищно ме оглежда.

Мислиш си, че сгреши

навреме днес,

        заради изгарящата

                   непонятна страст!

Остави думите... В сърцето Ти, нека

да си остана АЗ набоден...

Набоден в кърви -

на оня Божи 

храст.

18.12.2018