19 feb 2008, 22:46
отрова
Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря.
Но ако докоснеш слънцето...
пръстите ти ще изгорят.
Ела, вземи този шанс,
отровата си в теб ще изсипя,
бъди с мен чак до края.
Отвори съзнанието си, приеми ме,
искам при теб да се скрия.
Отвори очите ми,
за да ги затвориш отново.
Пусни ме в твоя свят на мъгли,
аз мога да донеса заразата,
от която толкова много се нуждаеш...
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря.
Но ако докоснеш слънцето...
пръстите ти ще изгорят.
Ела, вземи този шанс,
отровата си в теб ще изсипя,
бъди с мен чак до края.
Отвори съзнанието си, приеми ме,
искам при теб да се скрия.
Отвори очите ми,
за да ги затвориш отново.
Пусни ме в твоя свят на мъгли,
аз мога да донеса заразата,
от която толкова много се нуждаеш...
© Цецо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Вдъхновяващо.Харесва ми!
-
Интересно стихотворение!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
