19.02.2008 г., 22:46 ч.

отрова 

  Поезия » Бели стихове
963 0 2
Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря.
Но ако докоснеш слънцето...
пръстите ти ще изгорят.
Ела, вземи този шанс,
отровата си в теб ще изсипя,
бъди с мен чак до края.
Отвори съзнанието си, приеми ме,
искам при теб да се скрия.
Отвори очите ми,
за да ги затвориш отново.
Пусни ме в твоя свят на мъгли,
аз мога да донеса заразата,
от която толкова много се нуждаеш...

© Цецо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вдъхновяващо.Харесва ми!
  • Интересно стихотворение!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??