С ужас дете, с пот по челото,

крещеше то, плюеше злото,

с мъка и жал през сълзи недраги, 

проклинайки онези облаги,

задето тъй копнейки се бори,

че изпрати приятел при мори*.

Без сила то останало, падна

пред своята съдба безпощадна,

 видя как се тялото свлачи  

по катранено черния път 

и  с рев, сякаш гарванът грачи,

ранено прие чуждата смърт. 

Тъй остана сам в свят от кръв и без другар, 

лутайки се празно, без цел, но с господар 

на име, означаващо надежда,

че не всичко чак до смърт се свежда.

*мори - от сл. митология - нечисти души на убити хора, зли духове;