С ужас дете, с пот по челото,
крещеше то, плюеше злото,
с мъка и жал през сълзи недраги,
проклинайки онези облаги,
задето тъй копнейки се бори,
че изпрати приятел при мори*.
Без сила то останало, падна
пред своята съдба безпощадна,
видя как се тялото свлачи
по катранено черния път
и с рев, сякаш гарванът грачи,
ранено прие чуждата смърт. ...