19 ene 2016, 20:15

Овъглено сърце 

  Poesía » Otra
513 0 0
Овъглено сърце
Иде отново чувството познато.
Май не ще дочакам слънчевото лято.
Изпепелих се подир мечта, която
тъй и не ме отведе до нечие сърце от злато.
А сърца срещнах неверни,
завистливи,
лицемерни,
похотливи,
но и диви.
Нямаше сред тях красиви.
Те, за жалост, бяха винаги край мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??