Овъглено сърце
Иде отново чувството познато.
Май не ще дочакам слънчевото лято.
Изпепелих се подир мечта, която
тъй и не ме отведе до нечие сърце от злато.
А сърца срещнах неверни,
завистливи,
лицемерни,
похотливи,
но и диви.
Нямаше сред тях красиви.
Те, за жалост, бяха винаги край мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация