20 may 2007, 1:22

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ 

  Poesía
1488 0 24
 

Изискано се кланяха звездите

в очите ми, когато свечерявах.

По пясъка изписвах се самотно

за дните, през които зазорявах.

В морето се преливах със вълните

и в крясъка на гларусите бели.

Вменявах си, че мога да обичам,

но слепи бяха празните недели.

От болката позната изкрещявах -

безумно... да събудя тишината.

Със уличните лампи разговарях,

налудничаво... гоних самотата.

Очите си със спомени гримирах.

Облякох си и рокля... на луни.

И любих се с небето... до полуда.

От обич раждах... падащи звезди.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??